Най – интересните места за еднодневни екскурзии в близост до София

фев 26, 2021
2320

Температурите навън са все по – близо до пролетните, а това несъмнено буди желание за пътуване. Предлагаме ви няколко интересни идеи за еднодневни екскурзии до места, които са в близост до София.


Ако искате да се потопите в света на приказките, посетете Каменните къщи край Карлуково. Те се намират до природния феномен Провъртеника. Наричат ги къщите на Флинстоун, определяни са и като домове на хобити. За мен представляват вълшебно място, което се слива с природата и те връща в детството. Изградени са от естествени материали . Преобладават камъка и дървото. Покривът на една от къщите е покрит с трева и почти докосва земята. Любопитните деца могат да се изчакат чак до комина й. За съжаление, каменните къщи не се отдават под наем, но собствениците им не са п оставили никакви заграждения и дават възможност на всеки желаещ да надникне в приказния им свят.

В близост до каменните къщи се намира пещерата Проходна, по – известна като Божиите очи. Тя е сред най-известните и леснодостъпни в България. Намира се на 2 км от Карлуково и на 112 км от София. Естествено осветена е от огромните входове и от естествените отвори в тавана – т.нар. “окна”. Именно те я правят уникална. Разположени са едно до друго, с бадемовидна форма и удивително приличат на огромни очи. Гледани под определен ъгъл, дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат “сълзи”. Този природен феномен навява страхопочитание и усещане за мистериозност. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми.


В същия район е геопарка Искър – Панега. Той вкючва в себе си два Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк “Панега“.
Екопътека Геопарк „Искър – Панега” е дълга 8 км. Започва от Луковит и стига до Карлуково. Тя следва поречието на река Панега, която извира в близост и е с необичаен синьо-зелен наситен цвят. От лявата страна на реката има голям пещерен вход. Пещерата обаче не е осветена и пригодена за посещения. Вътре е тъмно, влажно и хлъзгаво.


Пещера Съевата дупка - Намира се до село Брестница, Ловешка област. Името й идва от братята близнаци Съю и Сею, които са използвали пещерата за укритие по време на османското владичество. Обявена е за природна забележителност през 1962 г. При благоустрояването на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове и римски монети. Съева дупка се състои от 5 зали, най-голяма от които е залата на Срутището. До входа е Купена, наречена така заради характено образувание с формата на купа сено. Втората е Срутището – образувала се е при голямо земетресение. Следващите зали са Хармана, Белия замък и Космоса. Съева дупка е изключително красива – тук се срещат всички видове пещерни образувания – сталактити, сталагмити, синтрови езера, драперии и др. Многобройните образувания наподобяват различни фигури. В зала Хармана има много добра акустика – тук се правят концерти и са снимани няколко филма.


Костенски водопад - е най-значимата природна атракция в община Костенец. Височината на пада му е около 10 м. В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода, която дълго време се е ползвала от местното население, но е била разрушена при земетресение. Част от обекта са и естествените пещери и скални образувания, които са защитени от закона. Водопадът е описан от Иван Вазов през 1917 г. в творбите му “Какво пее планината” и “Костенец – пътни бележки”. Водопадът е изходен пункт за основните туристически маршрути в северния дял на Рила планина по посока на Белмекен.


Крепост Траянови врата - Крепостта е разположена на 15 км от Костенец. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна. Първите писмени сведения за нея са от 3 век. Разположена е върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха. При разкопките са открити фрагменти от битова керамика.
Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи. Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България. Битката при „Траянови врата” е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява. Почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата били унищожени. Самият император едва успял да се спаси. След тази знаменита победа, в следващите месеци византийската армия е безпомощна пред настъпилата българска офанзива по всички посоки. Освободена е Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до п-в Пелопонес, завладяват адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (дн.Сърбия).
По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" и "Маркова капия". Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра била запазена до 19 век.


Панчаревското езеро – Когато света е обхванат от пандемия и не може да посетите езерото Комо, винаги може да се насладите на нашенския вариант. Дълга и равна пътека, от която през цялото време се разкрива прекрасна гледка.


Параклис Свети Йоан Летни – Параклисът „Свети Йоан Летни“ - магично, почти мистично място. Надвесен над водите на язовир Пчелина, брулен от ветровете и времето, той гордо оцелява вече 7 века. Изграден е през 1350 година, за да събира вярващите от някогашното село Пчелинци. В продължение на стотици години храмът се извисява над домовете на вярващите миряни. До началото на 70 – те години на 20 – ти век, когато комунистическата власт решава да заличи улиците, къщите, магазините, училището и спомените на Пчелинци, и да построи тук язовир. Хората се преселват в Радомир и околните села. Оцелява единствено храмът. Като стар самотник на хълма, той става обект на вандалски набези. Те все още личат по „избодените“ очи на светците от уникалните старинни стенописи. Но въпреки това, прекрачвайки прага, те обзема топлина и спокойствие.


Земенски манастир - Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е разположен на 1,5 км от град Земен и на 70 км от София.Манастирът е основан по време на Първото българско царство (681 – 1018 г.) Днешният покрив на храма е реконструиран в началото на ХІХ в., когато манастирът е бил обновен след години на разрушения. В средата на ХІХ в. е построено и жилищно крило. След Освобождението през 1878 г. в манастирския комплекс е изградена и малка камбанария. В църквата на Земенския манастир са запазени части от стенописи, които датират около ХІІ в. От тях може да се различи сюжетът „Отхвърляне даровете на Йоаким и Анна”, личат останки от изображенията на царска особа – Давид или Соломон, или част от изображение на св. св. Константин и Елена. Запазени са ктиторските портрети на деспот Деян и жена му Зоя, които датират към ХІV в. Всички стенописи в църквата са реставрирани. Земенският манастир е обявен за археологически паметник на културата. Светата обител не е действаща, превърната е в музей заради ценните си стенописи.

 

 

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

Подобни публикации
апр 16, 2021
Дряновският манастир – духовност, история и удивителна природа
Още
апр 16, 2021
Зеленият ретро трамвай в София се превръща в цирк
Още
апр 09, 2021
Боженци – спокойствие и докосване до духа на възрожденска България
Още
Организирайте любимото си събитие с "Каприз Ивент"
Купи само за: 0.00 лв.
За Нас
Информационният портал myfamily.bg е създаден през 2018 година. Екипът ни се състои от професионални журналисти, които използват само достоверни източници и проверяват информацията, достигаща до аудиторията. Медийната платформа представя обективно актуалните новини от страната и света. Наша...
За нас
Последно качени обяви
Кикбокс Екипировка авг 02, 2020
Цена: 160 лв.
Екипировка кикбокс авг 02, 2020
Цена: 160 лв.
Бюлетин
Facebook
YouTube
СЛЕДВАЙТЕ НИ В YOUTUBE

Посетете нашият YouTube канал

Предложение за статия