Спор по български: Налагане на мнение с крясъци, агресия и обиди

апр 05, 2022
467

В последно време темите, за които можем да спорим изобилстват от всякъде. То не бе конспирацията с коронавируса, то не бяха бързо създадените ваксини, то не бяха кризите с МВР и прокуратурата и за капак на всичко се появи най-горещият картоф - войната или т.нар. “военна операция в Украйна”.

Всеки има собствена гледна точка по всички тези теми, без значение от къде се информира. В това, разбира се няма нищо лошо, само че начинът, по който се изразява това мнение граничи с истерия, понякога със закани за бой или скъсване на приятелски взаимоотношения, ако хората са в близък кръг.

Винаги съм имала търкания с приятели и познати относно конспирацията с Ковид-19 и ваксините, но в най-ожесточен спор влязох за конфликта в Украйна. Досега съм подлагала на съмнение голяма част от информацията и се старая да не вярвам сляпо и наивно на всичко, което показват по официалните медии, подчертавам ОФициални. Това означава сайтове на правителствени институции, национални и международни телевизии, радиа, печатни и онлайн издания, защото понякога изнесеното може да е чист ПР или да обслужва определени интереси. Въпреки това, не успях да остана безразлична към снимковия материал от жестоките убийства в Буча, които се появиха в много западни медии ( аз лично го видях в Дойче веле). Като всеки нормален човек, който има чувство за емпатия бях потресена и ако досега все съм се чудила, дали наистина всички подобни материали от тази война са фейк на западната пропаганда срещу Руската федерация, сега се запитах, кой нормален човек, дори от нациско украинско формирование ще извършва такива жестокости срещу собствения си народ. Трябва да си страшен изрод, за да го направиш, така поне смятам аз. Освен това, руската позиция за всяко зверство, че е инсценирано започна да ми издиша.

И това мое вълнение стана основна причина за ожесточен спор с приятели, който стигна до обиди, кавги, крясъци и разделение между нас.

Всичко започна с моя въпрос “ Вие наистина ли мислите, че убийствата в Буча са дело на украинските нацисти? И изложих съмненията си, от една страна в отказа да повярвам, че подобна жестокост може да бъде извършена от украинец към украинец и от друга страна наскоро бях чела една книга за навлизането на Русия в Афганистан през 1979 и имаше факти за жестоки убийства и изнасилвания.  Не може да си представите, какво стана след тези мои думи. Три глави и шест настървени очи се стрелнаха към мен и в един глас ми се изкрещя: “Ти луда ли си, бе? Какъв журналист си ти, бе? Нищо не разбираш, бе! Ти не можеш да отсяваш информацията, язък ти за образованието, бе! Направо си ми казаха, че съм ТЪПА. Техните доводи бяха, че вярвам на западните медии и вече съм предубедена. Аз ги попитах: “ А вие от къде сте толкова сигурни, че убийствата в Буча не са дело на руската армия? Там ли сте били и сте видели с очите си?” Единят се опита малко по-логично и с факти да ми обясни, че телата били намерени 4-5 дни след като са се оттеглили руснаците и всичко е постановка, останалите разгневени и много сигурни в правотата си отидоха в съвсем друга посока и НА МНОГО ВИСОК ТОН ми се разкрещяха, че американците са виновни за всичко, че медиите лъжат,че руските войници са най-добрите хора на света, невъзможно е те да убиват и изнасилват и че пак аз съм тъпа, защото вярвам на западната пропаганда и съм била предубедена и крайна. Всичко това се изкрещява с такава убеденост и сигурност, че просто бях потресена от симпатията към руските братушки и омразата към Европа и Америка. Това ме втрещи, защото не го очаквах, особено от хора, с които стоя на една маса. 

За миг наистина се почувствах много глупава, че влязох в подобен спор с хора, които смятах за приятели. Войната успя да раздели и нас. 
Познаваме се от години, помагали сме си, имали сме много хубави моменти заедно, но изненадата от тяхната реакция остави много горчив вкус в устата ми.

Приятелството, взаимното уважение, добрите обноски и тон вече нямат значение. Ние не се изслушваме. Викаме си, крещим си, обвиняваме се, обиждаме се, само и само, за да наложим мнението си, което сме формирали на база социални мрежи или тоя казал, оня рекъл. Ако по време на пандемията успявах да преглътна теориите на конспирацията на много познати и приятели, то темата за Украйна тотално ще ни раздели.

Резултатът от информационната война вече е на лице. Най-вероятно никога няма да разберем истината за убийствата в Буча, а в спора онези срещу мен вечно ще си мислят, че са прави, защото те са убедени, че всичко, което се представя в медиите е лъжа, така отказват да приемат жестокостите на войната. А в Украйна наистина се води война и не може да се изключва категорично, че не се извършват зверства. 

Аз обаче искам да съм част от свободния и цивилизован свят, в който мога да споря градивно, без да се стига до крайности и да живея в общество, в което няма доносничество, цензура и страх. Такова общество е непознато за авторите на “военната операция”.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

Подобни публикации
апр 09, 2022
КТ “Подкрепа“: Промяна в текстовете няма да премахне партийните влияния при назначаването на директори на училища и детски градини
Още
апр 05, 2022
Спор по български: Налагане на мнение с крясъци, агресия и обиди
Още
мар 26, 2022
Кунчев: Отпадането на епидемичната обстановка крие рискове, в Западна Европа започна покачване
Още
КОПИРАЙТИНГ УСЛУГИ
Купи само за: 150.00 лв.
За Нас
Информационният портал myfamily.bg е създаден през 2018 година. Екипът ни се състои от професионални журналисти, които използват само достоверни източници и проверяват информацията, достигаща до аудиторията. Медийната платформа представя обективно актуалните новини от страната и света. Наша...
За нас
Последно качени обяви
Бюлетин
Facebook
YouTube
СЛЕДВАЙТЕ НИ В YOUTUBE

Посетете нашият YouTube канал

Предложение за статия