Добро утро, сладка бухтичке!

дек 10, 2019
659

От дневника на една майка
„Добро утро, сладка бухтичке!“ Още ми се спи, но отварям очи. Усмихвам се. Изобщо не съм разгневена от обръщението. Защото го използва той. Не, не става въпрос за съпруга ми. Отдавна щеше да е „унищожен“, ако си го беше позволил. Така ме събужда моят 7 – годишен син, който обича бухтички, мекички и желета.
„Мамо, станала си още по – сладка! Колко ли щяха да струват тези меки бузки, ако можехме да ги продадем на щанда за желета?“, чуди се Калоян. Направил ми е кафе. Обяснява ми, че този пък е специално. Отпивам от любимата си напитка и … едвам успявам да я преглътна. Вътре е нарязал киви. “Мамо, сам си го измислих! Харесва ли ти?“ Колебая се какво да отговоря. От една страна се стремя да бъда честна с него, за да го науча и той да бъде такъв с мен. От друга – не искам да прекърша ентусиазма му и желанието да прави хората щастливи. Казвам му, че е „много интересна“ Знам, че едва ли ще ми я приготви пак, той е експериментатор и ще опита нещо ново.
Следва обичайният спор за закуската – иска да закуси три! препечени филии със шоколад. Обяснявам, че не е добре първата храна за деня да бъде сладка. Казва, че може и да не закусва. След половин час вече се е превърнал в свирепо гладно зверче и приема да изяде един сандвич с кашкавал.
Подканям го да се приготвя по – бързо за излизане, защото имаме среща с моя приятелка и дъщеря й - Еми. Той обаче реже нещо, рисува, лепи. Обяснявам му, че за всяко нещо си има време и място, а когато имаш уговорка за определен час, не трябва да закъсняваш. Отговаря, че трябва да я довърши, защото е за Еми. Припомня ми и как веднъж много бързах да довърша една картичка за баща му преди да се е прибрал от работа. Изненадана съм, че помни. Беше преди две години – за годишнината от сватбата ни. И май е последното нещо, което съм изработила за мъжа ми собственоръчно ( манджите не се броят ). Връщам се в миналото. Имахме си традиция – да си пишем писма и да си правим картички. Кога я забравихме?! Сядам до Калоян и започвам да режа. И аз искам да изработя нещо за моя любим. Ей така, без повод или по повод на това, че още го обичам. Не съм му го казвала отдавна.
Тротинетката лети към парка с космическа скорост, а аз подтичвам след него. Еми се усмихва доволно, когато получава картичката. Забравят за нас.
Прибираме се и идва ред на домашната работа. Не върви леко като рисуването и лепенето. Въздиша и казва: „Ех, колко хубав и лесен беше живота, когато бях малък!“ А аз си мисля колко е хубаво, че мога да пораствам отново заедно с него. И да получавам толкова много обич и мъдрост!

Тагове:
майка мамо сладка син дете обичам

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

Подобни публикации
яну 28, 2020
Японка си направи картонено копие в реални размери, за да не плаче детето й, когато не е при него
Още
яну 24, 2020
Истинските причини японките да са слаби и красиви
Още
яну 15, 2020
Страната, която награждава с медал „майките героини“
Още
Каприз Ивент - цялостна организация на вашето събитие
Купи само за: 0.00 лв.
Повече за Нас
MyFamily.bg е едно уютно виртуално местенце, създадено от приятели. С надеждата и вие да станете наши приятели - да намирате тук съветите, които са ви нужни, нещата, които да ви вдъхновяват. Искаме да споделяме с вас за пътуванията си - както за тези до различни кътчета на света, така и за...
За нас
Последно качени обяви
Бюлетин
Facebook
YouTube
СЛЕДВАЙТЕ НИ В YOUTUBE

Посетете нашият YouTube канал

Предложение за статия