Оправете хаоса и разкарайте токсичните хора или как да преживеем по-лесно изолацията

мар 31, 2020
1342

Стоян Георгиев е семеен терапевт, създател на Semeistvo.bg и председател на "Асоциацията за интензивно семейно консултиране" - организация, специализирана в работа със семейства. Автор е на книги и материали в областта и е често търсен по въпроси, свързани със семейните взаимоотношения и отглеждането на децата.

Myfamily.bg го потърси, за да даде компетентното си мнение за кризата, в която се намираме, как да преживеем по-лесно процеса на изолация, как да съхраним себе си и семейството в период на ситуация, в която никога не сме изпадали.

1.Г-н Георгиев, какви психологически травми и последствия може да предизвика процеса на изолация сред хората?

За различните хора изолацията е нещо различно, в зависимост от това, какви са обстоятелствата в техния живот. Според мое проучване сред клиенти изолацията има доста протиречиви мнения – някои категорично казват, че им се отразява добре, за други почти няма разлика в начина им на живот. Много зависи от обстоятелствата, от работната среда на човека, но факт е, че за повечето хора, които се оказват без работа, затворени вкъщи, без възможност да подсигурят основни нужди, това е огромен стрес. За тях изолацията е травма.

Последствията могат да бъдат много сериозни, но те са обусловени преди всичко от нашата реакция, или от интерпретацията на това, което ни се случва. Говорим за емоционален отклик, за активация на стари травми или активация на нова травма, при която човек се сблъсква със нови стимули от външната среда и го карат да интерпретира настоящата реалност по определен начин или по начин, по който той усеща несигурност и му е трудно да види изход от създалото се положение. Изолацията най-вече е свързана със стояние на несигурност. Когато човек изясни за себе си, какво точно се случва и има яснота за бъдещето, дори то да е негативно, това му носи успокоение. Самото състояние на несигурност кара човек да действа реактивно, да има гневни реакции, проявления на тревожност, включително да се стигне до по-серизни психози, ако това състояние остане неадресирано.

2.Как тогава да не губим надежда и да успеем да се съхраним психически?

Аз винаги изхождам от принципа, че всяка ситуация може да бъде подобрена. Всяка ситуация, дори най-трудната и безнадеждната може да бъде подобрена. Изхождам от това, човек да е вдъхновен, мотивиран, да се самомотивира и да се абстрахира от токсични хора около себе си. Това е и моята препоръка – да се особводим от токсичните хора, които са агресивни, които нападат, това срива емоциите.

3.Освен здравословната превенция, какви ползи в психологически план можем да открием в изолацията?

Промяната на нашата перспектива може да промени до голяма степен изхода от ситуацията или да намали душевните страдания, които съпътстват този процес. За мен перспективата е всичко. Най-голямата полза от тази криза е за семействата - някои може би биха се ядосали на тези думи. Говорейки със семейства разбирам, че нещата се случват по-добре, заради самия факт, че заедно, могат да си говорят повече, да намират забавни неща, които могат да правят и т.н. За други това може да се окаже и бедствие. От друга страна ни се дава възможност – ако ние  се научим да възстановим, това което е било нормално преди години, а именно семейните клетки да бъдат заедно, не разделени, това е един позитив от кризата, защото ние можем да обединим усилията си в името на обща кауза, обща цел. Можем да бъдем от по-голяма полза за себе си, за околните. Човек понякога има нужда да остане сам със себе си, за да прецени, какво се случва. Нашите емоции имат способността да интерпретират реалността по един много драматичен начин. Затова не трябва да има нито паника, нито човек да пренебрегва, това което се случва около него. Ние трябва да отчетем реалните факти, но нашето поведение не бива да е движено от страх или тревожност. Нашата перспектива трябва да направи трансформация от „ами ако...“ към „ами сега..., какво трябва да предприема“. Винаги има възможност за малка промяна, която може да се предприеме. Например има хора, които са се оказали в инвалидна количка и никога не са очаквали, че това може да им се случи, но намират смисъл и правят малка стъпка към промяната, която може да им донесе удовлетворение. Човек трябва да се сравнява с малките стъпки на промяна, а не с крайния резултат. Например, аз може да си мечтая в момента да съм на Карибите, но съм заключен в дома си. Ако стоим само разочаровани от факта, че не сме там няма да се чувстваме добре. Съберете се със семейството и поиграйте бадминтон на двора, ако нямате двор направете гимнастика вкъщи. Малки крачки.

4.Какво, според вас ще се случи след това? Въпросът е провокиран от двете противоположни мнения, циркулиращи в публичното пространство – едното, че ще се сплотим и преоткрием като семейство(дори се говори за ръст на раждаемостта), а другото е, че ще се отдалечим един от друг и ще има бум на разводите, както вече видяхме, че се случва в Китай.

Настоящето положение ни помага да отчетем фактите на реалността. Когато семейството се събере заедно изплуват реалните проблеми и реалните възможности, които могат да ни позволят да станем по-добре и да се сплотим, да оценим неща, които сме пренебрегвали през последните години. Втората възможност е да отидем в другата посока и да установим, че връзките са тотално счупени и че сме отлагали проблем, който е бил дълго време там и ние не сме му обръщали внимание. Очаквам и в двете посоки да има промяна – от една страна семействата, които са готови да поемат отговорност и имат различен вид перспектива биха задълбочили своите връзки и онези, при които нещата са били по-скоро фиктивни биха ускорили неизбежния край, на това което се е случвало за години назад.

5.Как да редуцираме стреса от промяната в ежедневието. Трябва да работим от дома, да учим с децата онлайн, в същото време да пазаруваме, приготвяме храна за цялото семейство. Не е никак лесно!

Две стъпки ще дам в тази посока. Първата е да се обособят определени пространства в дома и второ да изхвърлим всички ненужни неща и предмети от вкъщи, защото водят от разфокусиране. Междудругото депресията зависи много от вещите, които имаме. Ако не можем да си изхвърлим, то поне да ги приберем някъде. Трябва да останем с нещата, които са най-важни и най-необходими. Човек е създаден да оперира на много по-прост ежедневен стил на живот. Когато ходим на работа в офиса, там има сравнителна побреденост и излизаме от дома, където е хаоса. Окажем ли се заключени в целия този хаос, без възможност за разнообразие тези вещи започват да изнервят.

Аз лично бих се освободил от всички ненужни неща, за да имам ясен фокус, какво ми предстои за деня, защото това са домашни, работни, образователни отговорности и куп други изисквания.

Второто нещо е да се обособят зони в дома за определни дейности, колкото е възможно това. Ако жилището е малко може да се обособят определни части от дома. Съответните стаи да изпълняват опредлени функции – кът за работа, мястото, където сядаме със семейството и разговаряме всички заедно. Трябва да се създадат определени асоциативни връзки за опредлените зони.

6.Изолацията до голяма степен измести общуването в социалните мрежи, където виждаме доста агресия, негативизъм, спекулации. Как да се абстрахираме от тези социални контакти, без които очевидно в момента не можем?

Социалните мрежи са вид социална среда, която ускорява негативните и съответно позитивните процеси. Бих препоръчал човек да има предварително създадена среда или групи, които биха му помагали да намира подкрепа. Има и много позитивни онлайн общности. Аз лично стоя далече от негативни групи, които до такава степен са обсебени от дадена кауза или идея, че целия свят се превръща в това. Хората имаме нужда от подкрепа, насърчение, любов от предизвикване към поемане на дадена отговорност, която е от полза за нас, но не по този токсичен и мачкащ начин. Това изливане на емоции не помага на никой, то заразява. Атмосферата на близост, на споделяне, на подкрепа е предобладваща и е здравословно да намерим такива в социалните мрежи.

7.Какъв е вашият съвет към семействата и всички хора, затова, как по-лесно да преминем през тази криза?

Трябва да имаме вярата и убеждението, че ще преминем през това нещо, в което се оказахме всички. Знаем, че не се сами в целия процес. Това не засяга само нас, а много хора около нас и би ни помогнало да не се изолираме и да намерим подкрепата на най-близките. Добре би било да променим нашата перспектива за ситуацията. Всяка криза, колкото и да е трудна е възможност за личностна промяна, за напредък, за това да излезе най-доброто вътре в нас. Аз лично харесвам кризите, защото знам, че винаги излизаме по-силни от тях и колкото и да са трудни те ни помагат да намерим надежда, да намерим опора, да оценим истинските неща, да се върнем към това, за което сме родени. Хората да не действат от паника и от опит за самосъхранение на всяка цена. Нека помислим, какво бихме направили за човека около нас. Това е най-силното и би ни дало желание за живот. Ние самите ще се променим

Тагове:
Стоян Георгиев психология изолация карантина стрес хаос

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

Подобни публикации
май 25, 2020
Сан Франциско настанява бездомните в "Село за безопасен сън", изградено от палатки на безопасно разстояние
Още
апр 27, 2020
COVID-19 в Германия - всичко за борбата от първа линия
Още
апр 05, 2020
Не забравяйте важните неща в живота – една песен за сбъдване на мечти
Още
Събуди се спокоен!
Купи само за: 0.00 лв.
Повече за Нас
MyFamily.bg е едно уютно виртуално местенце, създадено от приятели. С надеждата и вие да станете наши приятели - да намирате тук съветите, които са ви нужни, нещата, които да ви вдъхновяват. Искаме да споделяме с вас за пътуванията си - както за тези до различни кътчета на света, така и за...
За нас
Последно качени обяви
Бюлетин
Facebook
YouTube
СЛЕДВАЙТЕ НИ В YOUTUBE

Посетете нашият YouTube канал

Предложение за статия