Защо помним войните и революциите, а забравяме пандемиите?

май 29, 2020
428

Новата книга на политолога Иван Кръстев, озаглавена „Утре ли е вече“ е достъпна на книжния пазар от 28 май 2020. Разпространява я издателство „Обсидиан“ и е преведена на 19 езика.
Книгата е написана в периода на изолация и завършена в началото на май 2020. Авторът се опитва да даде отговор на това, как ще изглежда светът след пандемията, какви ще са последиците за демокрацията, какво ще стане с Европейския съюз и как ще се промени начинът ни на живот.
Публикуваме кратък откъс от нея, засягащ темата за кратката колективна памет относно световните пандемии:

Пандемията от COVID-19 като че ли е класическо събитие от типа „сив лебед“ – ние знаем, че може да се случи и че е с потенциал да преобърне наопаки целия свят, но въпреки това, когато се случи сме тотално шокирани. През 2004 година Националният съвет по разузнаването на САЩ прогнозира, че „е само въпрос на време да се появи нова пандемия, подобна на грипния вирус през 1918-1919, за който се смята, че е причинил смъртта на 20 милиона души по цял свят“ и че такова събитие би могло да сложи „край на пътуванията и търговията в световен мащаб за продължителен период, принуждавайки правителствата да изразходват огромни ресурси за претоварените здравни сиситеми“. В своя TED лекция през 2015 г. Бил Гейтс предсказва не просто глобална епидемия от силно заразен вирус, но и предупреждава, че сме неподготвени за нея. Холивуд също отправя своите предупреждения във вид на блок-бъстъри. Неслучайно обаче в „Лебедово езеро“ няма сиви лебеди - „сивите лебеди“ са пример за нещо предсказуемо и все пак немислимо.
Макар че големите епидемии всъщност не са толкова редки събития, по някаква причина винаги ни изненадват. Те преподреждат света ни, също като войните и революциите, но някакси не се запечатват в колективната ни памет. В прекрасната си книга „ Бледият ездач“ британската авторка на научнопопулярни изследвания Лора Спини показва, че испанският грип е бил най-трагичното събитие през двайсети век, но вече е почти забравен. Преди един век пандемията заразява една трета от населението на света, потресаващите 500 милиона души. Между първия регистриран случай на 4 март 1918 година и последния – през март 1920 година – пандемията убива между 50 и 100 милиона души. По брой на човешките жертви от едно-единствено събитие тя надхвърля и Първата световна война ( 17 милиона загинали), и Втората световна война (60 милиона загинали) и може би е отнела живота на толкова хора, колкото двете войни заедно. Но както отбелязва Спини: „На въпроса, кое е най-тежкото бедствие през двайсети век, почти никой не отговаря: испанският грип. По-озадачаващото е, че дори историците сякаш са забравили за епидемията.
През 2017 година WorldCat , най-големият библиотечен каталог в света, съдържа приблизително 80 000 книги за Първата световна война ( на повече от 40 езика), но едва 400 за испанския грип ( на 5 езика). Как е възможно да са написани двеста пъти по-малко книги за тази епидемия, погубила поне пет пъти повече хора от загиналите през Първата световна война? Защо помним войните и революциите, а забравяме пандемиите, въпреки че те също променят радикално нашите икономики, политики, общества и дори градски пространства?
Според Спини една от причините е, че по-лесно се броят убитите от куршуми, отколкото починалите от вирус, а сегашната полемика около смъртността от COVID-19, изглежда доказва правотата й. Другата причина, много по-съществена, е че една пандемия трудно се превръща в хубава история.
Неспособността ни, или може би нежеланието ни, да помним епидемиите вероятно се дължи и на това, че отказваме да приемем неоправданата смърт и страдание. Безсилието на произволната болка се понася трудно. Жертвите на сегашната епидемия умират трагично не само поради невъзможността да дишат, но и защото никой не е в състояние да придаде смисъл на тяхната смърт. Войната крие обещание за героична победа. Историята на войната е история на обикновени хора, които проявяват необикновена смелост – според патриотичния наратив те не просто загиват, а жертват живота си в името на другите.
Световната война срещу COVID-19 не е борба на живот и смърт, защото няма как да победим. По думите на италианския учен Карло Ровели: „Смъртта накрая винаги побеждава, всички сме смъртни. Всъщност всички ние полагаме огромно усилие, за да си дадем взаимно още време – защото този кратък живот въпреки страданията и трудностите ни се струва по-красив от всякога“.
COVID-19 причинява не само безсмислена смърт, а и лишава смъртта от достойнство. Във всички разкази за чумните години фактът, че мъртвите не са били погребвани подобаващо, задълбочава трагедията в очите на съвременните им летописци. И този път не е по-различно. Репортажите от Италия и Испания разказват за стотици умрели, които никой не изпраща в последния им път поради страх от зараза.

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“. Той е в международния редакционен съвет на списанията „Europe's World“, „Journal of Democracy“ и „Transit – Europäische Revue“.
Класиран е на 85-о в класацията на Foreign Policy на стоте най-влиятелни интелектуалци в света през 2008 г.
Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е След Европа, изд. Обсидиан, 2017. в съавторство с проф. Стивън Холмс.

Тагове:
Иван Кръстев книга пандемии войни революции

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

Подобни публикации
юни 25, 2020
Гауди, който не създава сгради, а изкуство
Още
юни 22, 2020
Преображенският манастир, който пази спомена за великите българи
Още
юни 11, 2020
Компанията, стояща зад плаващите кейове на Кристо, организира почистване на водите около Созопол
Още
Организирайте събитието си с Каприз ивент!
Купи само за: 0.00 лв.
Повече за Нас
MyFamily.bg е едно уютно виртуално местенце, създадено от приятели. С надеждата и вие да станете наши приятели - да намирате тук съветите, които са ви нужни, нещата, които да ви вдъхновяват. Искаме да споделяме с вас за пътуванията си - както за тези до различни кътчета на света, така и за...
За нас
Последно качени обяви
Бюлетин
Facebook
YouTube
СЛЕДВАЙТЕ НИ В YOUTUBE

Посетете нашият YouTube канал

Предложение за статия